Често задавани въпроси

В България има над 10 години успешен опит с вятърната енергия и стотици вятърни турбини инсталирани из цялата страна.

Устройство на вятърна турбина 

Вятърната турбина се състои от: фундамент, кула, гондола и ротор.(виж схема на типична ветрогенераторна турбина с хоризонтална ос)

Фундаментът държи турбината стабилна, върху него се поставя кулата, над нея се монтира гондолата. Гондолата от своя страна се състои от скоростна кутия, генератор, трансформатор и контролна система. Съставните части на ротора са витла и главина. Повечето вятърни турбини имат по три витла, като дължината им може да надхвърли 60м.

Производство на електричество

Турбините използват енергията на движещия се въздух и го трансформират в електричество.

1. Вятърът задвижва витлата, което предизвиква завъртане на ротора.
2. Витлата завъртат вал във вътрешността на гондолата: вятърната енергия се превръща в механична енергия на движението;
3. Валът задвижва генератора и последният произвежда електричество.
4. Електричеството от генератора отива в трансформатор, разположен в турбината
5. Електричеството достига до потребителите посредством подземни кабели и връзка с електропреносната мрежа.

Гондолата се върти автоматично, следвайки посоката на вятъра и по този начин оползотворява максимално количество енергия.

Вятърните турбини функционират при скорост на вятъра от порядъка на 3-25 метра в секунда. Оборотите на ротора варират от 9 до 19 в минута, в зависимост от скоростта на вятъра и типа турбина. При скорост на вятъра над 25 м/с, турбината автоматично се изключва.

Стотици хиляди вятърни турбини с общ капацитет от близо 743 GW (743 000 MW) вече са безопасно инсталирани по целия свят. Това се равнява на приблизително 113 000 вятърни турбини, които захранват над 556 млн. домакинства (Global Wind Report 2021, Global Wind Energy Council).

Водещи страни с най-много инсталирани турбини са Китай (342 GW), САЩ (139 GW), Германия (64 GW), Индия (42 GW), Испания (GW 29), Великобритания (26 GW), Бразилия 19.1 (GW), Русия (2 GW) (Global Data 2021). Общата инсталирана мощност в България към 2021 г. е 0.7 GW.

Причина всички държави по света да насърчават тези технологии са ниските производствени разходи, независимостта от вносни суровини и безопасната им работа, намаляваща вредните емисии от сектор енергетика.

През 2022 г. цената на електроенергията достигна рекордни нива. Това се отразява пряко на българските потребители и бизнес, повишава цените на стоки и услуги и има пряко негативно влияние  върху потребителите. 

Енергийните нужди на България се задоволяват предимно от традиционни енергийни източници. По-голямата част от електроцентралите в страната са морално и физически остарели. Голяма част от производството идва от въглища, които отделят въглероден диоксид (CO₂) и прахови частици, допринасяйки за глобалното затопляне и замърсявайки околната среда (International Energy Agency). Това доказано засяга сериозно и здравето на хората. През 2021 г. България все още е с най-мръсния въздух в ЕС. Традиционните енергийни източници се считат за „евтини“ само защото някои от разходите им не са включени директно в цената (складиране на отработено гориво, замърсяване чрез емитирани въглеродни емисии, здравословни проблеми и др.). 

Към днешна дата една от най-евтините и безвредни технологии без съмнение е вятърната енергия. 

Усреднена себестойност на произведена електроенергия от нови централи ($/МВч)

Източник: Анализ на Lazard, 2021 г.

В момент на енергийна криза, България има възможността да  реализира проект за възобновяема енергия с инсталирана мощност от 519 MW, произвеждащ около 1,6 млн. MВч годишно или 5% от общите нужди на страната. 

При това на изключително конкурентна цена и без нужда от държавни субсидии. 

Производството на чиста енергия подпомага и електрификацията на транспорта (електромобили), което от своя страна ще намали нуждата от внос на горива на високи цени и ще редуцира емисиите от транспорта. 

Диаграмата показва колко чиста и без вредни емисии е вятърната енергия.

Компанията бе привлечена от очакваната благоприятна среда за инвестиции, тъй като подкрепата за ВЕИ проекти е заложена в законите на Република България, както и във всички одобрени национални, регионални и общински стратегии и програми, в които изрично е записано, че подобни инвестиции са необходими и ще бъдат насърчавани, чрез ускорени административни услуги.

Общините Ветрино и Вълчи дол бяха избрани поради добрата комбинация от наличен ветрови потенциал, нисък риск за околната среда и подходяща инфраструктура. Районът е идеално място за създаването на вятърен парк поради наличието на:

Добър ветрови потенциал, доказан с измервания от няколко ветроизмервателни мачти в периода 2008-2009г;

• Добър пътен достъп;
• Минимално влияние върху околната среда – на базата на няколко екологични проучвания и мониторинг на птиците и прилепите през 2009, 2010, 2021-2022 г.;
• В близост до подходящи електроприсъединителни съоръжения;

Като компания с ясни социални ангажименти , „Добротич Уинд” АД се стреми да включва местното население в процеса на развитие на проекта. Целта на компанията е да представи всички аспекти на изграждането на вятърния парк и да отговори на всички въпроси, които могат да бъдат повдигнати от страна на местното население. За тази цел „Добротич Уинд“ ще организира серия от консултации и срещи с цел честно и открито разглеждане на въпроси и коментари от страна на жителите и предоставяне на информация относно планираната инвестиция.

Част от сътрудничеството и партньорството на компанията с местната общност включва предоставянето на бюджет за социална програма през целия период на развитие и експлоатация на проекта. Бюджетът включва суми за провеждане на социални инициативи, както и компенсационни плащания.

Средствата, които ще бъдат предоставени в полза на населението на двете общини – Ветрино и Вълчи дол, са в размер на 15 млн. лева. 

Предмет на финансиране ще бъдат социални проекти, инициирани от местното население. Целта ни е проектът да донесе конкретни ползи за всички жители.

Освен важните предимства на вятърната енергия за страната, вятърен парк “Добротич Уинд” ще донесе преки и измерими ползи за общините Ветрино и Вълчи дол и хората тук.

Някои от предимствата са:

• Проектът ще има положително въздействие върху местната икономика. По време на строителството на проекта с инвестиция за 1,2 милиарда лева, ще бъдат предпочетени местни фирми, което директно и индиректно ще стимулира местната икономика.
• Търсенето на стоки и услуги по време на строителството, изграждането и експлоатацията на проекта ще се увеличи. Местните магазини, бензиностанции, хотели и други бизнеси ще увеличат приходите си.
• Ще бъдат създадени нови работни места по време на строителството и по време на експлоатационния период на вятърния парк.
• Това е особено важно в условия на глобална и местна икономическа криза, когато много сектори са поставени под риск и има заплаха от увеличаване на безработицата.
• Приносът в общинските бюджети ще възлиза на общо 840 хил. лева за двете общини, което ще увеличи значително общинските приходи и ще повиши жизнения стандарт на местното население.
• Плащанията към физическите лица, чиито имоти са разположени в съседство на инсталираните вятърни генератори ще бъдат в размер на 2,3 млн. лева. Това е гарантиран приход в условия на икономическа несигурност. 
• Вятърният парк ще подобри развитието на местната инфраструктура.

Въпреки, че все още не генерира приходи, компанията ни вече е провела различни благотворителни програми. До момента вниманието е насочено основно към децата от училищата и детските градини. Част от реализираните инициативи включват: организация и обезпечаване на детски тържества, оборудване с мебели на детска градина, оборудване на детски градини със съоръжения за игра; финансиране и организиране на уроци по народни танци за жителите на двете общини, оборудване на пенсионерски клубове,  финансиране на спортните екипи на местен футболен отбор, косене и поддръжка на зелени площи и други.

След като проектът влезе в експлоатация, „Добротич Уинд“ планира да  продължи социалната си програма и през целия експлоатационен период на парка (приблизително равен на 35 години). Бюджетът за този период ще бъде използван за подобряване живота на гражданите на двете общини с помощта на различни социални и благотворителни програми, като инсталиране на ново улично осветление, игрални площадки, спортни съоръжения, училищно оборудване, рехабилитация на пътища, образователни и стипендиантски програми за студенти и др. Компанията ще покрие и разходите за електроенергия свързани с уличното осветление на всяко едно от населените места в двете общини, в чиито землища са монтирани вятърни генератори.

Вятърният парк ще се състои от около 74 ветрогенератора, като за всеки ветрогенератор са необходими 3 дка земя. От общата територия на община Вълчи дол с обща площ от 472 кв. км едва 0,032% ще бъдат застроени с вятърни генератори. За община Ветрино съответно общата площ е 264 кв. км, от които застроени с вятърни генератори ще бъдат едва 0,027%, т.е. под 1% от общата територия на двете общини. 

Останалата площ не е засегната от изградената инфраструктура и може да продължи да бъде използвана за селскостопански цели.

Инвеститорът ще осигури безопасността на вятърните турбини и безпроблемното извършване на земеделски дейности. Направени разработки показват, че използването на енергията от вятъра не оказва отрицателен ефект върху селскостопанските култури. Няма никакви доказателства от проведени изследвания, които да показват спад в стойността на добива от земеделските площи. 

България вече има над 10-годишен опит с експлоатация на вятърни турбини инсталирани сред земеделски земи.

Вятърната енергия, за разлика от традиционните енергоизточници, не отделя радиоактивни отпадъци, прахови частици или токсични химически вещества, не замърсява въздуха, не създава смог от азотни оксиди и не отделя серен диоксид.  Според публикуваният през 2016 г. научен доклад на Бенджамин Совакул –Journal of Cleaner Production (Журнал за чисто производство)  производството на електроенергия от вятърни източници е  в топ три на най-безопасните за човешкото здраве методи за производство на енергия. 

Съгласно най-добрите европейски практики за изследване на ефектите от вятърни паркове, на територията на двете общини бяха направени предварителни анализи на шум. Анализът показва, че няма да има негативно влияние върху обкръжаващата среда и човешкото здраве, тъй като няма да бъдат надминати законоустановените норми на шум. 

Важно е да се отбележи, че проектът ще започне строителство едва след като премине през оценка за въздействието на околната среда и  получи съответните разрешителни от подразделенията на Министерството на околната среда и водите, Министерство на земеделието и Министерство на здравеопазването.

Така изграденият в стриктно съответствие с българското законодателство проект ще бъде безопасен за местното население и околната среда.

(Източник: https://www.lord.com/blog/industrial/the-quieter-future-of-wind-power)

Преди вятърният парк да бъде въведен в експлоатация, трябва да се докаже, че нивата на шум в близко разположени населени места ще отговарят на строго определени стойности, съобразно със законовите разпоредби. Тези ограничения са фиксирани,  за да се гарантира, че шумът от турбините няма да бъде натрапчив и вреден за хората. Условията за одобрение на проекта включват задължителен периодичен мониторинг на шума, резултатите от който се предоставят на компетентните органи.

Използвайки само добре проектирани и подходящо разположени турбини от последно поколение, дори и при максимална скорост на турбината, звукът достигащ до жилищни сгради няма да надвишава нивата, генерирани от един модерен хладилник. 

Изпълнението на проекта бе предшествано от подробно едногодишно проучване и анализ, както и мерки за защита на околната среда. В съответствие с най-стриктните български и европейски норми се извършват проучвания на регионалната фауна. Група от признати български и международни експерти ще изготвят Доклад за Оценка на въздействието върху околната среда за проекта, която ще бъде внесена за преглед и одобрение от административните органи и ще бъде подложена на обществени обсъждания с местните общности.

Вятърните турбини не безпокоят селскостопанските животни. Всъщност те са популярни, защото след изграждането им, земеделските производители могат да продължат да използват земята за отглеждане на култури и/или животновъдство. Овце, крави, коне и друг добитък не са обезпокоени от вятърните турбини. Няма доказано негативно влияние и върху популациите от пчели.

Вятърен парк „Добротич Уинд“ няма  да има негативно влияние върху туризма в общините на територията, на които е разположен. Опитът на България и други държави показва, че доста често вятърните паркове привличат посетители, които идват да видят съоръженията, да се снимат с тях и да посетят местните бизнеси в региона. Те са притегателна сила и за фотографи, представители на медиите и инфлуенсъри, чиято работа допринася за популяризирането на региона като туристическа дестинация. Добър пример за това са общини като Каварна и Казанлък, където през последните 10 години има инсталирани над 150 вятърни турбини, а приходите от туризъм и броят на нощувките продължава да расте. 

Разположението на проекта „Добротич Уинд“ е избрано, така че да няма конфликт с основните туристически обекти в двете общини. След извършен анализ със специализиран софтуер бе избрана локацията на турбините, така че да са отдалечени и да се минимизира визуалния ефект върху туристическия бизнес в региона. 

Вятърен парк „Добротич Уинд“ е една от най-иновативните инвестиции от този тип както у нас, така и в световен мащаб. Проектът ще бъде оборудван с нови турбини с най-високо качество, нискошумови, с високотехнологични системи за контрол и управление. Високата безопасност на турбините ще се гарантира чрез 24-часово наблюдение, редовни проверки,  проучвания и измервателни инсталации.  

Изследвания, проведени в Германия, потвърждават високата надеждност на турбините, които са сертифицирани по международни стандарт.

Турбините са създадени за работа в различни климатични условия. Крилата са изработени от въглеродни влакна и са покрити със специални бои с цел натрупването на лед да бъде сведено до минимум, когато турбината е в движение. Тези технологии са използвани в продължение на години в областта на авиацията. Освен това, за допълнителна сигурност, се използват напреднали технологии като например сензори за мониторинг на работата на турбината, които откриват дори най-малките промени в натоварването на крилото и автоматично изключват турбината за определено време. По този начин се контролира състоянието на всяка една турбина, въз основа на събраната техническа информация.  Тези и други технически иновации и системи за превенция правят  Вятърен парк „Добротич Уинд“   безопасен във всеки един аспект.

Инфразвукът е природно явление, което присъства в света около нас (напр. бури, вятър, вълни) и околната среда на човека (напр. автомобилни двигатели, домакински уреди, вентилатори). Въз основа на проведени изследвания, учените Лорен Кнопер, Кристофър Олсън и колектив („Wind turbines and human health“) правят заключение, че работата на една вятърна електроцентрала не е източник на инфразвук до нива, които биха застрашили човешкото здраве. 

Стробоскопичният ефект или трептенето на сенки (примигване) е ефект върху хората, който се получава когато слънцето е многократно закрито от даден предмет и веднага след това отново открито. Такъв тип ефект се получава при пътуване с кола под надвиснали дървета, когато слънцето е в ниско положение, или когато е зад работеща вятърна турбина. Ефектът по никакъв начин не се отразява върху човешкото здраве. 

Вятърен парк „Добротич Уинд“ е един от малкото вятърни проекти в България, при чието проектиране е взет под внимание стробоскопичният ефект. Чрез детайлни компютърни симулации разположението на турбините е оптимизирано така, че този ефект да бъде пренебрежим.

Електромагнитни полета се генерират около нас всеки ден. Измерените показатели около вятърните турбини, показват че дори в непосредствена близост до тях, те са безопасни за човешкото здраве. 

Вятърен парк „Добротич Уинд“ ще бъде финансиран със собствени средства на инвеститорите и банков кредит от международни финансови институции.

За проекта не се предвижда използването на европейски грантови програми, няма да бъдат използвани държавни субсидии, преференциални цени, или други подпомагащи механизми, използващи средства от европейски или национален бюджет за изкупуване на произведената електрическата енергия.

Приходите от проекта, с които ще се изплаща инвестицията, ще се реализират на база продажбата на произведената електрическа енергия. Тя ще се продава на пазарен принцип на български предприятия и битови потребители, а излишъкът може да се продава на борсата.